Лъкът е оръжие, предназначено за изстрелване на стрела. Исторически лъкът предхожда писаната история и е характерен за повечето култури. Смята се, че лъкът като оръжие се появява през старокаменната епоха 8 хил. пр. Хр.. Скалните рисунки и находките на остриета за стрели от тази епоха очертават историческата граница на появата на лъка. Най-старата находка на лък е в блато в Дания и е датиран около 6 хил. пр. Хр. Това е прост дървен лък, приличащ много на по-късните средновековни дълги лъкове. Стрелбата се осъществява за сметка на мускулната сила на човека, която лъкът акумулира в потенциална енергия за сметка на огъващите се части, а след това, при отпускане на тетивата, преобразува в кинетична енергия и я отдава на стрелата. Един от основните материали за изработване на лъка е дървото. В различните епохи, в различните културни традиции и географски региони са се използвали най-различни видове дървесина. Съществуват лъкове, изработени изцяло от рог, с използване на сухожилия за усилване и/или за свързване на отделните части. В Азия, например в Индия, през Средновековието са се използвали и лъкове, изработени от метал.