Лъвска лапа е растение, което расте на недостижими места във високопланинските райони. Цветето е известно и под чуждото име Еделвайс. Растението е защитено и е емблема на Българския туристически съюз. Срещат се в Европа и Югозападна Азия. В България се срещат два вида - Leontopodium alpinum subsp.alpinum в Пирин и Leontopodium alpinum subsp. nivalis в Стара планина. Може да се отглежда в саксии. Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат заради медоносните цветове. Цветовете на лъвската лапа се използват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др. Късането му е забранено със закон и растението е включено в „Червената книга на Република България“. За опазването му в Стара Планина е създаден специално резерват „Козя стена“, който е част от Национален парк Централен Балкан. Стъблото на цветето е високо до 20 см, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват. Лъвската лапа цъфти през юни – август. Цветовете му приличат на звездичка с около 10 – 12 листенца, наредени в кръг. Това не са цветни, а стъблести листа. Ако се разгледат под микроскоп или лупа, ще се забележи, че са покрити със сребристи власинки (трихоми), които са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини и когато светлината се отразява от тях, изглеждат сребристобели.