Мечът е хладно оръжие със сравнително дълго острие. Острието на меча е по-често остро от двете страни, но понякога и само от едната. Мечовете са основните и най-разпространени оръжия, използвани от Бронзовата епоха до края на Средновековието. Бронзовата епоха се смята за периода, в който за пръв път хората започват да произвеждат оръжия с по-дълги остриета, като това се свързва с развитието на ездитните бойните техники – от гърба на коня с по-късо острие се достига по-трудно до врага, а с по-дълго острие и врагът по-трудно ще достигне ездача. Първите мечове на практика представляват ками и кинжали, изработени с по-дълги от дотогавашните остриета. След създаването на първите железни оръжия те бързо изместват бронзовите. През ранното Средновековие мечовете подобни на спатата остават основното оръжие, което се използва в Европа. Характерна промяна в оръжията е появата на истински предпазител, който има за цел да защитава ръката на човек от приплъзване на противниковото оръжие. Мечовете постепенно стават и по-дълги като някои от тях се приспособяват и за използване с две ръце. За разлика от европейските оръжия, които са двуостри в по-голямата си част, в Китай и въобще в източните части на Азия основно място заемат мечовете с една остра страна на острието. Тези оръжия взимат за първообраз китайския меч дао. В Китай, както и в околните страни, се създават множество подобни на дао мечове, като най-важната обща черта между тях е едноострото право острие.