Розетата от Плиска е прабългарски бронзов предмет от ранното средновие, намерен в старата българска столица Плиска. Розетата представлява бронзов медальон с диаметър около 4 см. Тя има формата на седемлъчева звезда, като върху всеки лъч са изписани букви от старата българска писменост. Тези надписи могат да се тълкуват по различен начин. Една теория предполага, че те изобразяват Слънцето, Луната и 5 други планети от слънчевата система - марс, венера, юпитер, венера, сатурн. Имената на тези небесни тела съответстват и сега на седемте дни от седмицата в много от европейските езици. Например на английски Monday - Moon, съответсва на понеделник - луна. От английски Saturday (събота) съответства също на Сатурн. Меркурий съответсва във на mercredi (сряда) на френски. На обратната ѝ страна е изсечен знакът IYI. Този знак е присъщ на българската династия владетели от рода Дуло. Розетата е открита при археологически разкопки през 1961 година, в дворцовия квартал на Плиска. Този древен град се развива активно по времето на Константин Велики, владетел на Римската империя, за което свидетелства стилът на стените на града, типични за този период. С идването си на престола Константин се заема да укрепи своята власт. Той се договаря със своите роднини българите и им връща независимостта в земите на юг от река Дунав. Така императорът може да съсредоточи своите сили в битки против противниците на югоизток от империята. Така през 4ти век за пръв път се появява отново на картата България на юг от река Дунав, след като тези територии са били завладявани от Римската империя през 2ри век. По късно през 7ми век Плиска става и столица на България. До този момент българската империя бележи голям възход, като успява да си възвърне по-голяма част от владенията на Балканския полуостров.