Шлем е защитна предпазна каска от метал, кожа или друг материал. Шлемът плътно обвива главата и закрива ушите. Шлемовете се използват като част от доспехите от древността до Средновековието. Бойният шлем е една от най-старите форми на персонална защита на хората, които в миналото са участвали в някакъв вид бойни действия и е трябвало да защитят главата си и съответно мозъка си от наранявания, които могат да ги извадят от строя. Известно е, че са използвани още по време на древните Траки, в Акадската империя и Шумерите, от Микенската цивилизация, в Асирия, както и в Рим. Почти непрекъснато се използват през средните векове до 17 век. Използваните материали за тях се променят в зависимост от използваните оръжия (мечове, саби, стрели и други), от които те трябва да предпазват и включват кожа, месинг, бронз и желязо. С появата и развитието на огнестрелното оръжие, значението на бойната каска намалява, но преди началото на Първата световна война се появява необходимостта от използването на стоманени каски. Това се доказва по-късно по време на бойните действия по време на войната, която е предимно окопна, и която показва, че е необходимо да се предпазват войниците от шрапнелите, както и камъни и пръст по време на обстрел.